9 сент. 2011 г., 15:50

Букет от обич 

  Поэзия
718 0 5


Всяка есен отброявам жълти листи
и дъждовни капки сбирам в шепи.
Шепна тихо - "още те обичам...",
натежала в гроздове от липси.
Кипва ми кръвта във вино младо,
щом случайно зърна твоя лик,
струи от лъчи с очи през рамо
свиваш в китка с погледа-светлик.
И тогава литвам, като птица.
Нищо, че е есен, тя е пролет в мен,
щом трепти в дъха ми пулсът
на обичане, преляло в слънчев ден.
И забравям болка... разстояния,
които все от теб разделят моя път.
Сплитам си венчета от мечтания
пак да ме целунеш, като първи път...

 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • сплела си красив поетичен венец, Джейни...
    с много топлота и любов...
    най-сърдечно..
  • А,ето го букетчето,май съм го изпуснала
    "Нищо, че е есен, тя е пролет в мен,
    щом трепти в дъха ми пулсът
    на обичане, преляло в слънчев ден."
    Дано ти е пролетно през всичките сезони,Джейни
  • Красив букет от обич,Жени!
  • "Нищо, че е есен, тя е пролет в мен" за това мога само да ти завидя! Нека ти е пролет винаги!
  • Адмирации!!!
Предложения
: ??:??