Букет от пера ми дадоха ангелите,
не на сън - наяве дойдоха,
букет за да простя на живите,
за дето не оцениха живота.
С този букет дадоха ми заръка -
да го пазя в себе си дорде не си отида;
той да ми бъде скъп пример
(като душата си да го пазя)
и за онези, които след мене ще дойдат.
Букет от пера подариха ми ангелите,
не, не беше сън - наяве дойдоха,
още ги помня;
букет за да се сбогувам с мъртвите,
с които повече няма да се срещна, да се видя.
И този букет от пера колко красив изглеждаше,
и в същото време грозен;
колко ли ги е боляло птиците, от които бе направен?
Навярно мъртви са вече,
защото животът им е бил прекършен.
Тяхната песен няма да се чуе.
Техният живот е бил вече приключен.
Това ми подариха ангелите - букет от пера.
Букет, който да ми напомня
колко мимолетен всъщност е света.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
И все пак, благодаря.