Ивеивелина (Ивелина Тодорова)
68 844
Apr 20, 2021, 8:49 AM

Буреносни въпроси 

  Poetry
471 6 31

В главата ми буря от мисли.

Сълзи се изсипват - порой.

Душата след него е чиста,

тихо е - мир и покой!

Въпросите много са. Търся.

И отговор нямам. Не знам!

Към тебе дали да се втурна?

Душата ми празен е храм.

Вратата му бяла отдавна

не сещала мъжка ръка.

Заключено дълго остана

сърцето ми. Страх и тъга.

А ключът му - сребърен, малък

държиш ти във твойта ръка!

Обаче защо не отключваш?

Защо мълчиш все така?

Решил си да бъдеш жесток?!

Не искаш? Или пък не чуваш

викът ми - спасителен зов,

подобно на буря бушува.

 

© Ивелина Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за коментара и за "любими", Иване!
  • Много съкровен стих Поздравления!
  • Благодаря Ви, written-springs (А.Д.)!
  • Звучи много чисто и искрено. Добре дошла, поздравления!
  • Благодаря ти, Роси! Вярвам, че ще се случи!
  • Иве, за всяка врата си има ключ! Ще дойде ден, ще се отвори сърцето ти! Много хубав стих!
  • Ех, ех...благодаря, Fuskov
  • Ех, ех, Любов... Много красиво...
  • Благодаря ти много, Скити!
  • Красив стих, Иве! Поздравче и от мен!
  • Дано да не е, Блу! Не, че е нямало и такива...
  • Само да не е някой, който като намери ключето да влезе, да се поразтъпче за малко из храма и да изчезне. Стихът е чудесен!
  • Много ви благодаря, Бисерка и Мария! Разбира се, вярвам, просто това е един от онези моменти (за мен), в които така както сълзите пречистват, описването (или поне опитът за описване) на тази емоция в стих, има същия ефект!
    П.П. Мария, търпелива съм, ама скоро ще ударя трийсетте... :D
  • Ще намериш ключ, който да пасне!
  • Ключето ще влезе в точната ръка и ще отключи отново сърцето ти, миличка, вярвай! ❤️ А до тогава, не бързай! Бъди търпелива и съдбата ще те награди за това!😃
  • Хах, Дарина, ние двете никак не сме "откриватели" на подобни преживявания. Не сме сами! :D Радвам се, че прочете!
  • Хах, писала съм същото, явно съпреживяване Интересно ми беше да го прочета описано от друг
  • генек (Георги Коновски), благодаря! Предполагам, че освен стихотворението, харесахте и самата лирическа
  • Хареса ми. И стихотворението също.
  • Благодаря, Зиги! Винаги с много приятни коментари към мен. Прегръдка и за теб (и от двете ни )
    Тони, благодаря и на теб! Съгласна съм! Пък в крайна сметка Той като не отговаря, лирическата ще му бие шута и толкова :D
  • Вече ще питам първо кой бяга после накъде 🤣 хахха рано сутрин без кафе... 😅🤭😆
  • Към себе си. Тоест теб, в случая
  • Прекрасен стих! Въпроси винаги ще има, дали преди, дали после. Въпросите са желание за общуване, желание за разкриване на другия, желание за себеоткриване. Самата любов е въпрос, а сребърният ключът е "да".
  • Иве, красота си създала, много харесвам поезията ти. Пращам прегръдка на лирическата хехе и на тебе!
    ПП. Коментарът на Ирина е много готин и ме разсмя 🤣 чакам да видя накъде ще бяга пичът. 😆
  • Ирина, да бяга, ама далече от мен ли или към мен? :D
    Деа, Иви, ами то точно това "стигане до сърцето", е "ключът"
    Благодаря ви!
  • Иве!💗
    Дейка го е казала преди мен.
    С поздрав!☺
  • А понякога идва една душа, на която не и трябва ключ, за да стигне до сърцето
  • Аз пък не пожелавам нищо такова. Надеждните храмове, души и чувства не се държат под ключ.
    Да разбива вратата и да бяга с 200😊
  • Благодаря ви за коментарите, момичета! Съгласна съм за истинската любов. Преди обаче да стигнем до нея, понякога преминаваме през състояния, в каквото е изпаднала моята лирическа героиня.
    Миночка, благодаря за милото пожелание!
  • Мисля, че една истинска любов няма нужда от въпроси и търсене на отговори, тя е нещо споделено... носещо радост... Иначе разбирам лирическата - страда от поредното разминаване...
  • Малко тъжно, но силен копнеж го прави влюбено и тръпката от очакваното се слива със сърдечния ритъм.Хареса ми и пожелавам малкия ключ да отвори вратата! А по нататък нещата сами ще се подредят. Поздрав!
Random works
: ??:??