20.04.2021 г., 8:49 ч.
Буреносни въпроси
В главата ми буря от мисли.
Сълзи се изсипват - порой.
Душата след него е чиста,
тихо е - мир и покой!
Въпросите много са. Търся.
И отговор нямам. Не знам!
Към тебе дали да се втурна?
Душата ми празен е храм.
Вратата му бяла отдавна
не сещала мъжка ръка.
Заключено дълго остана
сърцето ми. Страх и тъга.
А ключът му - сребърен, малък
държиш ти във твойта ръка!
Обаче защо не отключваш?
Защо мълчиш все така?
Решил си да бъдеш жесток?!
Не искаш? Или пък не чуваш
викът ми - спасителен зов,
подобно на буря бушува.
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за коментара и за "любими", Иване!
-
Много съкровен стих Поздравления!
-
Благодаря Ви, written-springs (А.Д.)!
-
Звучи много чисто и искрено. Добре дошла, поздравления!
-
Благодаря ти, Роси! Вярвам, че ще се случи!
-
Иве, за всяка врата си има ключ! Ще дойде ден, ще се отвори сърцето ти! Много хубав стих!
-
Ех, ех...благодаря, Fuskov
-
Ех, ех, Любов... Много красиво...
-
Благодаря ти много, Скити!
-
Красив стих, Иве! Поздравче и от мен!
-
Дано да не е, Блу! Не, че е нямало и такива...
-
Само да не е някой, който като намери ключето да влезе, да се поразтъпче за малко из храма и да изчезне. Стихът е чудесен!
-
Много ви благодаря, Бисерка и Мария! Разбира се, вярвам, просто това е един от онези моменти (за мен), в които така както сълзите пречистват, описването (или поне опитът за описване) на тази емоция в стих, има същия ефект!
П.П. Мария, търпелива съм, ама скоро ще ударя трийсетте...
:D -
Ще намериш ключ, който да пасне!
-
Ключето ще влезе в точната ръка и ще отключи отново сърцето ти, миличка, вярвай! ❤️ А до тогава, не бързай! Бъди търпелива и съдбата ще те награди за това!😃
-
Хах, Дарина, ние двете никак не сме "откриватели" на подобни преживявания. Не сме сами! :D Радвам се, че прочете!
-
Хах, писала съм същото, явно съпреживяване Интересно ми беше да го прочета описано от друг
-
генек (Георги Коновски), благодаря! Предполагам, че освен стихотворението, харесахте и самата лирическа
-
Хареса ми. И стихотворението също.
-
Благодаря, Зиги! Винаги с много приятни коментари към мен. Прегръдка и за теб (и от двете ни )
Тони, благодаря и на теб! Съгласна съм! Пък в крайна сметка Той като не отговаря, лирическата ще му бие шута и толкова :D -
Вече ще питам първо кой бяга после накъде 🤣 хахха рано сутрин без кафе... 😅🤭😆
-
Към себе си. Тоест теб, в случая
-
Прекрасен стих! Въпроси винаги ще има, дали преди, дали после. Въпросите са желание за общуване, желание за разкриване на другия, желание за себеоткриване. Самата любов е въпрос, а сребърният ключът е "да".
-
Иве, красота си създала, много харесвам поезията ти. Пращам прегръдка на лирическата хехе и на тебе!
ПП. Коментарът на Ирина е много готин и ме разсмя 🤣 чакам да видя накъде ще бяга пичът. 😆 -
Ирина, да бяга, ама далече от мен ли или към мен? :D
Деа, Иви, ами то точно това "стигане до сърцето", е "ключът"
Благодаря ви! -
Иве!💗
Дейка го е казала преди мен.
С поздрав!☺ -
А понякога идва една душа, на която не и трябва ключ, за да стигне до сърцето
-
Аз пък не пожелавам нищо такова. Надеждните храмове, души и чувства не се държат под ключ.
Да разбива вратата и да бяга с 200😊 -
Благодаря ви за коментарите, момичета! Съгласна съм за истинската любов. Преди обаче да стигнем до нея, понякога преминаваме през състояния, в каквото е изпаднала моята лирическа героиня.
Миночка, благодаря за милото пожелание! -
Мисля, че една истинска любов няма нужда от въпроси и търсене на отговори, тя е нещо споделено... носещо радост... Иначе разбирам лирическата - страда от поредното разминаване...
-
Малко тъжно, но силен копнеж го прави влюбено и тръпката от очакваното се слива със сърдечния ритъм.Хареса ми и пожелавам малкия ключ да отвори вратата! А по нататък нещата сами ще се подредят. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
