Немирните рошави пръсти на лятото
вродената женска суета гъделичкат,
закачливи усмивки и погледи мятат,
отново превръщат ме в младо момиче.
Захвърлих досадата, сякаш е дреха -
закърпена, тясна и вече съдрана.
Облякох надеждата в нови доспехи -
от скука и помисли зли да ме брани.
По бузите слънчеви зайчета парят.
Невидим, нахалникът бриз ме целува.
Опалени пясъци... звън на китари...
Бургаското лято отново лудува. ...