Немирните рошави пръсти на лятото
вродената женска суета гъделичкат,
закачливи усмивки и погледи мятат,
отново превръщат ме в младо момиче.
Захвърлих досадата, сякаш е дреха -
закърпена, тясна и вече съдрана.
Облякох надеждата в нови доспехи -
от скука и помисли зли да ме брани.
По бузите слънчеви зайчета парят.
Невидим, нахалникът бриз ме целува.
Опалени пясъци... звън на китари...
Бургаското лято отново лудува. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация