"Буркана не е само в прахоляк"
Местят се пясъците в сърце,
запя в тях пойно врабче.
Прегърна полето празно със сянка,
търкулна ноти от човка си галантна.
Замаха с криле, дюни надигна,
красиво среса забулената пустиня.
Пустошта с увиснала уста,
зяпаше феникса върху своята земя.
Луната, умаляла да виси,
долови лъчите плискащи с багри.
Шумът от певеца, ...