"Буркана не е само в прахоляк"
Местят се пясъците в сърце,
запя в тях пойно врабче.
Прегърна полето празно със сянка,
търкулна ноти от човка си галантна.
Замаха с криле, дюни надигна,
красиво среса забулената пустиня.
Пустошта с увиснала уста,
зяпаше феникса върху своята земя.
Луната, умаляла да виси,
долови лъчите плискащи с багри.
Шумът от певеца,
раздвижи сутришната четка на твореца.
Песъчинка по песъчинка,
започна да зеленее в градинка.
Въздухът спря да изстива,
самотата вече ни говори, ни диша.
В пущинака като сол бе дребна,
но и една, пролет донесе безценна.
И други пясъци чезнат, но за кратко,
кои времето връща върха им обратно.
Но стъкленицата им не ще е в прах,
да знаят, че не всички сме прашасали буркани.
19.04.15г.