Светът в очакване притихва,
само вятърът поривесто ликува!
Обгърнат от откъснати листа,
върти се и вандалски своя пир празнува.

Природата настръхнало
въздиша тежко,

 дъх  стаява...

Натрапчив мирис на озон
сгъстен и остър...
Лек мрак, обгърнат в електриковото наметало...

Дъждът  назрява и -
светкавици като неонови змии,
извили заплашително глави,
раздират необятния мастилен небосклон.

 Дърветата с почти човешки стон
превиват клони във езическия си поклон.

Земята потреперва ужасена -

стихия е като фурията вбесена.

Раздърпана и ужасяващо прекрасна...

Зашеметяващо, как всичко изведнъж угасва

от полъха студен...