5 сент. 2012 г., 22:13

Буря 

  Поэзия » Пейзажная
607 0 0

 Светът в очакване притихва,
само вятърът поривесто ликува!
Обгърнат от откъснати листа,
върти се и вандалски своя пир празнува.


Природата настръхнало
въздиша тежко,

 дъх  стаява...


Натрапчив мирис на озон
сгъстен и остър...
Лек мрак, обгърнат в електриковото наметало...


Дъждът  назрява и -
светкавици като неонови змии,
извили заплашително глави,
раздират необятния мастилен небосклон.


 Дърветата с почти човешки стон
превиват клони във езическия си поклон.


Земята потреперва ужасена -

стихия е като фурията вбесена.

Раздърпана и ужасяващо прекрасна...

Зашеметяващо, как всичко изведнъж угасва

от полъха студен...

 

© Марина Късметлийска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??