Небето ослепяло от светкавици
изгуби облаците бели.
По тъмните заспали улици
само вятърът набира сили.
Стърчат самотно светофарите
и преповтарят чути думи.
Под напора на гумите
асфалтът пука от свои рани.
В такава нощ, сама,
сред гръм и мълнии,
в океан от сълзи,
сред хриповете самота,
тишината удря силно.
Отеква в леденото стъкло
и пак се връща,
да вика с пълно гърло.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.