Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
15.11.2018 г., 20:28 ч.

Буря 

  Поезия » Пейзажна
586 4 5

Небето ослепяло от светкавици

изгуби облаците бели. 

По тъмните заспали улици

само вятърът набира сили. 

 

Стърчат самотно светофарите

и преповтарят чути думи. 

Под напора на гумите

асфалтът пука от свои рани. 

 

В такава нощ, сама, 

сред гръм и мълнии, 

в океан от сълзи, 

сред хриповете самота, 

 

тишината удря силно.

Отеква в леденото стъкло

и пак се връща,

да вика с пълно гърло. 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??