Медчета слънчеви, върху чудна пита,
слънце... жътварки, косачи с бради,
жени, танцуващи с мъже, дето пият
халби до дъно и кършат снаги.
И пиха, и викаха... земята се люшкаше,
от мъката блъвна кат ручей пиянството,
и силните звуци, дошли от конюшните,
с подкови в галоп обсадиха пространството.
Конник със ях се зададе в полето,
потъпкващ в тревите, ухаещ на мента,
ситуация, в която красиви поети
с възхвала ще пишат редица легенди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up