Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
4.03.2009 г., 21:55 ч.

Буря 

  Поезия » Друга
605 0 5

Медчета слънчеви, върху чудна пита,

слънце... жътварки, косачи с бради,

жени, танцуващи с мъже, дето пият

халби до дъно и кършат снаги.

 

И пиха, и викаха... земята се люшкаше,

от мъката блъвна кат ручей  пиянството,

и силните звуци, дошли от конюшните,

с подкови в галоп  обсадиха пространството.

 

Конник със ях се зададе в полето,

потъпкващ в тревите, ухаещ на мента,

ситуация, в която красиви поети

с възхвала ще пишат редица легенди.

 

А в очите им вече горяха пожари,

разпалени с мъничък пламък - искра,

със поглед в небето дланта си  разтваряха,

в молитва пламтяща и в хладна гора.

 

Защото със залеза идваха каляви,

студени кат никога, мрачно надвесени,

черните облаци силно разлаяли,

дъжд като пяна от дрипави песове.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На последък не ми остава време за писане, загърбих и романа който бях започнал.Но скоро ще се завърна, в по позитивен блясък да се надяваме.
    За конкретния стих намам какво да добавя, във всеки куплет съм вложил нещо. Хората ще преценят дали се е получило.
  • красиво рисуваш с думите...поетичен импресионизъм...
  • "...косачи с бради,
    жени, танцуващи с мъже, дето пият
    халби до дъно и кършат снаги."

    Напомни ми за някои вечери на старите викинги...

    Една неповторима картинка... романтична, нежна...
  • Само думичката "ситуация" мисля, е не е на място...
    Поздрави - много хубав стих...
  • Ярка картина!
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??