Jun 11, 2009, 9:43 PM

Буря 

  Poetry
543 0 2

Вятърът вее, листата събира;

Есента се ражда - лятото умира.

Черен гарван грачи - ято събира.

През тъмен облак

       - сноп лъчи път си намира.

 

Кристална капка се отронва и дъжд бликва.

От мравуняка мравка надниква.

Светкавица озарява полето.

Силен гръм разцепва небето.

 

Водата в реката шуми и бушува.

Доволна жаба на камък кротува.

Излива се буря силна и страшна,

дано не е много ужасна.

 

Секунди минават... земята е в мрак;

Ще настъпи ли светлина пак?

© Мирослава Ваклинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??