Буря

11.06.2009 г., 21:43 ч.

Поезия

527 0 2

Вятърът вее, листата събира;

Есента се ражда - лятото умира.

Черен гарван грачи - ято събира.

През тъмен облак

- сноп лъчи път си намира.

Кристална капка се отронва и дъжд бликва.

От мравуняка мравка надниква.

Светкавица озарява полето.

Силен гръм разцепва небето.

Водата в реката шуми и бушува.

Доволна жаба на камък кротува.

Излива се буря силна и страшна,

дано не е много ужасна.

Секунди минават... земята е в мрак;

Ще настъпи ли светлина пак?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.