M1234567891 (Миночка Митева)
438 13288
Jul 19, 2011, 8:19 PM

Буря 

  Poetry
516 0 6

По залез бурята разхвърли всичко.

Повлече калните дерета.

И с камъни, с дървета изпочупени

обрули на река триградска бреговете.

 

Талази водни с исполинска сила

от тясното корито се надигнаха.

Пометоха по пътя си коли и къщици прогнили,

пред погледа на хората стъписани.

 

Те своите юмруци гневно вдигаха,

сълзи се спускаха върху лицата им отрудени.

Със грохот зъл развихреше се бурята,

понесла пясък и листа обрулени.

 

От покриви, от улици, градини

крадеше яростният вятър.

Буксуваха безпомощни колите:

неправдоподобен и жесток театър.

 

Отмина бурята, навред просветна.

Нощта пристигна есенно прохладна.

И само там, по пътя млечен на небето

търкаляше се като колело откъснато луната.

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Впечатли ме драматизмът на чувството, болката от преобърнатия човешки свят. Чисто по яворовски, човекът е безпомощен-сам и безсилен между небето и земята. Поздрав!
  • Петя,права си че се мълчи пред силата на природата, но точно чрез тази сила се виждаме колко сме нищожни в този свят.Остава ни едно неизмеримо"голямо" и това е обичта между хората.Благодаря ти!
  • Мълчи се пред силата на природата, дори след нея да остават отломки от същности!
  • Антоан,този край наистина омагъосва с дивата си красота,тук хората са издръжливи и жилави като планината.Брагодаря ти!
  • Благодаря Кети,сега е по приличен пътя,но адреналина винаги севдига.Радвам се че си била в този край.
  • Била съм в Триград, пътят до там е страхотно изпитание, такъв адреналин през живота си не помня, представям си каква е бурята... хубав стих, мила приятелко!
Random works
: ??:??