yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
May 13, 2009, 9:25 AM

Буря 

  Poetry » Phylosophy
730 0 11

Захлупи дъжд над планината.
И как се беше примрачило.
От страх изтръпнала, гората
разпери борово ветрило.

Листа натрупа и тревога,
кожух облече тъмнината
от шума и елови клонки,
в безредна плетка ги намята.

Фуча тъй зъл и безпощадeн,
с камшици брули храсталака,
присветнал яростeн и ядeн
порой, изскочил от трънака.

А птицата с крила разбити
гнездото брани до отломка.
С представа само за звездите
черупките търкулват в локви.

Очите – празно огледало,
процеждат кукувича същност
в една сълза едвам узряла
без спомен за любов и къща.

12/05/2009

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??