yotovava (Валентина Йотова)
2626 22178
13.05.2009 г., 9:25 ч.

Буря 

  Поезия » Философска
731 0 11

Захлупи дъжд над планината.
И как се беше примрачило.
От страх изтръпнала, гората
разпери борово ветрило.

Листа натрупа и тревога,
кожух облече тъмнината
от шума и елови клонки,
в безредна плетка ги намята.

Фуча тъй зъл и безпощадeн,
с камшици брули храсталака,
присветнал яростeн и ядeн
порой, изскочил от трънака.

А птицата с крила разбити
гнездото брани до отломка.
С представа само за звездите
черупките търкулват в локви.

Очите – празно огледало,
процеждат кукувича същност
в една сълза едвам узряла
без спомен за любов и къща.

12/05/2009

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??