Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Jul 29, 2014, 8:46 PM

Бурята 

  Poetry » Love
525 0 1

Бурята, виеща навън,

ми е толкова близка...

Тя е стон от душата ми,

болка от раната кървяща!

 

Тази рана, появила се отдавна,

и до днес е жива, незараснала!

Тя е спомен от младежките  години,

в които бяхме толкова щастливи!

  

Бурята, стенеща навън,

пее за мойта любов неизстинала.

Тя  ми носи лист от дървото на ъгъла,

вместо писмо от любимия... 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • „...вместо писмо от любимия.”
    Така е, някои неща никога не достигат до нас, дали задето ние сме блокирали пътя им, или подателят просто не желае... Боли.
Random works
: ??:??