Бурята

29 jul 2014, 20:46

Poesía » De amor

526 0 1

Бурята, виеща навън,

ми е толкова близка...

Тя е стон от душата ми,

болка от раната кървяща!

Тази рана, появила се отдавна,

и до днес е жива, незараснала!

Тя е спомен от младежките години,

в които бяхме толкова щастливи!

Бурята, стенеща навън,

пее за мойта любов неизстинала.

Тя ми носи лист от дървото на ъгъла,

вместо писмо от любимия...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.