yotovava (Валентина Йотова)
2642 22355
Aug 30, 2012, 9:52 PM

Бурята преди Итака 

  Poetry
539 0 7

Не обвиних морето, че брега изпи

и ни залюшка със пиянски длани,

че екипажът е отчаян и не спи,

че страшно бе и още пό ще стане.

 

Върху мъжете висне пагуба и смърт,

въжетата са върви и окови,

защото ги поведох на война без път

и не е кредо чуждата любов.

 

Мъжете, на които вчера се опрях,

треперят вече като сухи листи.

Под порива на вятъра. Дали е грях

безумството, или е нещо лишно

 

да вярвам още в пътеводната звезда,

да чувам Пенелопа, че ме вика.

И може би преди стократно съм грешал,

когато съм калявал в мен войника.

 

Пред мен мъжете тук са вече мъртъвци,

сърцата им от страх се вкаменяват.

А бурята е вълк – със нокти и резци,

и по-безмилостно ни връхлетява,

 

и на фитил усуква ни, скимти, ръмжи.

И няма горе, долу, по средата.

Навсякъде от плъхове край нас гъмжи,

– небето е земя, земя водата –

 

застига ги най-страшната фъртуна

и те пищят, принудени да плуват:

– Отвъд чертата бряг не съществува!

 

И аз крещя – да надкрещя тайфуна.

– Все някога и ти ще отбушуваш!

Отвъд чертата смърт не съществува!

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??