Не обвиних морето, че брега изпи
и ни залюшка със пиянски длани,
че екипажът е отчаян и не спи,
че страшно бе и още пό ще стане.
Върху мъжете висне пагуба и смърт,
въжетата са върви и окови,
защото ги поведох на война без път
и не е кредо чуждата любов.
Мъжете, на които вчера се опрях,
треперят вече като сухи листи.
Под порива на вятъра. Дали е грях
безумството, или е нещо лишно ...