Хайде, бягай далече, че си търсиш белята…
Знам, че мечтаеш за нещо красиво.
Нещо, което вечно да помниш.
Дни във които да бъдем щастливи.
Ала не знаеш, че моята стомна
пълна с вода е от извор лечебен.
С нея ще искам да измия нозете ти
и в моя свят да останеш - наивен, вълшебен.
После с платно от кенар ще ти вържа очите,
а ти ще забравиш и водата, и стомната.
Ще забравиш и хляба, и топлата къща.
Даже мойте целувки няма да помниш… ...