20 ene 2019, 19:50

Бягай! 

  Poesía » De amor
410 3 3

Хайде, бягай далече, че си търсиш белята…

Знам, че мечтаеш за нещо красиво.

Нещо, което вечно да помниш.

Дни във които да бъдем щастливи.

 

Ала не знаеш, че моята стомна

пълна с вода е от извор лечебен.

С нея ще искам да измия нозете ти

и в моя свят да останеш - наивен, вълшебен.

 

После с платно от кенар ще ти вържа очите,

а ти ще забравиш и водата, и стомната.

Ще забравиш и хляба, и топлата къща.

Даже мойте целувки няма да помниш…

 

И не ще бъдеш вече никога същия -

ще си тръгнеш от мен… По-голям, но бездомен

Знам. Който тръгне от тук – не се връща!

Само чай от коприва навява някакъв спомен…

 

Най- щастлива ще бъде тази, която спечели

твойта душа и се влюби във чистотата ѝ.

Чистота на Душата, която ти в  мене намери…

Бягай, далече! Не  търси си белята!

 

Питаш сега, защо ще те пусна?

Аз отговарям - защото се влюбих.

Не само в теб, а и в свободата ти.

Свобода на Духа, която по тебе загубих...

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, момичета.
  • Харесах! Поздравления!
  • Ах, каква жена... поетеса ,
    но не само и добра,
    и познава истинската тя цена
    на любовта!!!
    Красиво написано,Ирен!
Propuestas
: ??:??