Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти
в реалността със глухи коридори -
дано да стигнеш онзи скрит тунел
във изхода, на който си затворен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up