7.01.2016 г., 11:32 ч.
Бягство
Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти
в реалността със глухи коридори -
дано да стигнеш онзи скрит тунел
във изхода, на който си затворен!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти за високата оценка, Моника и за тази коментарна весела усмивка! Съжалявам, че изказвам благодарността си с 3 дни закъснение, но току-що видях включването ти. Пожелавам ти хубав уикенд!
Благодаря ти и за това включване, Рая! Аз се опитвам да правя разлика между абсурд и парадокс. Мисля, че е прибързано и пресилено да се слага знак за равенство между двете понятия. А парадоксът, към който съм прибягнал, е умишлено употребен. Надявах се, че това ще е разбираемо за повечето читатели. Приятна петъчна вечер и весели празници! -
Не става въпрос за виждане само, Младене, защо граматически е грешно, но като абсурд е уникално, пък и в поезията всичко е позволено, нали?
-
"Учителю" мой, радвам се, че най-сетне получи прозрение без хапчета!
-
Аз само се пошегувах. Ала очевидно чувството ти за хумор не е най-силната ти страна, Валерко. Но защо пък намеси Мая Нарлиева? Доколкото ми е известно тя не ти е сторила нищо лошо, за да свързваш името й с бардак. Аз категорично се разграничавам от подобни инсинуации и ги осъждам.
-
Честита Нова година, Роси! Нека е много здрава и щастлива за теб и близките ти! И нека вдъхновението да не те напуска! Благодаря ти за хубавите думи и за оценяването на текста ми!
-
Интересна философска творба. Поздравления!
-
Благодаря ти за този ценен и смислен коментар, Гавраиле, както и за дадената висока оценка на текста ми!
Желая ти хубава съботна вечер и релаксиращ неделен ден!
Валери, Валери...! Нима не виждаш, момче, че ясно е написано:
"във изхода (на който) си затворен"
Нарочно ти заградих в скоби вметнатия израз - "на който", за да разбереш, че не "на" е съюзът тук, а "във".
Започвам да оставам с впечатление, че учителят ти по граматика не си е свършил добре работата, когато си бил
ученик, или пък ти си пропуснал част от неговите уроци (дано само да е било заради някое хубаво момиче, въпреки че баща ми ме учеше, че истинският мъж се познава на грозната жена, защото на хубавата всеки може...). Та ако си решил да наричаш някого глупак, редно е това да е твоят учител. Но ученикът на глупака е също ******. Звездичките тук задават една думичка. Оставям ти я като гатанка, нали претендираш за интелект. -
Поезия с дълбок философски замисъл.Границата между реалността и вечността.Онзи "скрит тунел",който така или иначе ще го преминем.Поздравления!!!
-
Благодаря ти за тези хубави думи, Катя, както и че оцени творбата! Много интересна стихотворна част има коментарът ти. Поздравявам те за нея! Възможно най-хубаво прекарване на остатъка от вечерта!
-
Страхотен финал!
Когато се събудим от сънят си
и реалността отместим като камък
и кажем не...стига толкова безумие
"във изхода, на който си затворен!"
Тогава светлина ще видиш в мрака
ще заблести звездица чудна
за да ти покаже пътят...
пътят който бе изгубен...
Каква поезия само!Адмирации, Младене! -
Благодаря ти за вниманието, Сеси! Пожелавам ти много хубава вечер!
Това, че не си успял да разбереш какво съм казал, Валери, не те прави по-умен, за да ме обявяваш за глупак. Или си толкова привързан към собствените си разбирания, че ги абсолютизираш? Слизайки на Тамастично ниво не си правиш добра услуга. И други в този сайт са си позволявали да ме обиждат, дори и да ме псуват. Обидите и псувните им още стоят по коментарните ми полета. Но не съм си позволявал да им го "връщам" по реципрочен начин. И не ръководен толкова от християнски подбуди, а от ясното съзнание, че по този начин те засвидетелстват пред всичики, че са далеч от истината. Мнозина от тези ме наричаха некадърник, а себе си изтъкваха като даровити творци. Подобни оценки и квалификации не ме впечатляват, защото кой е кадърен или некадърен решава единствено времето, а не подобни хора. За щастие! -
Когата си на дъното и в мрака може би се раждат най-истинските и красиви стихове!
-
Благодаря на всички оценили и коментирали текста ми и им пожелавам много здрава и щастлива година, в която сбъдванията на желанията и мечтите им да се случват по-често отколкото през предходната!
П.П. Пепи, считай, че съм ти запазил вече място в този влак /за теб - винаги!/. Лейди, мерси за хубавата песен на металика. Относно забележките на Валери и Рая, категорично не съм съгласен. Казал съм каквото съм искал да кажа аз, а не каквото искат от мен да кажа те. И съм го казал по най-точния възможен начин. Те разполагат в своите произведения със свободата да се изразяват в унисон със себе си, а аз също имам аналогичната свобода. В това е и идеята на плурализма. Иначе им благодаря за споделеното тяхно виждане. Успях да го разбера и почувствам. -
Хубав стих!
Младене, и аз съм съгласна с Валери. Изходът е за излизане и не може да бъдеш вътре в него, а стоиш там - някъде накрая и щом той е затворен, ти вече си затворник. Пожелавам ти светлина навсякъде! -
Привет, Младене! Когато попаднем в тунел без изход, следва мрак и пустота! Аплодисменти за стиха!!!
"ЖИВОТ ЗА БОКЛУКА
Празни площади.
Град от надежди.
Разголени улици
пълни с небрежност.
Вятър прощален.
Чували от скука.
Живот нереален.
Живот за боклука.
Плюеш насреща -
валят изненади.
Внезапно се сещаш -
букет си забравил.
И късаш звезда,
набираш съзвездие.
Среща пропада!
Това е възмездие!
Плюеш обиди.
Кроиш изневери.
Живот сюреален.
Живот без доверие -
с хвърлени мисли
в контейнери с думи,
с отвлечени чувства
в канали с безумие,
в град от кроежи,
с разгонени улици,
с вятър банален
и с кучешки глутници.
Плюеш от скука.
А-социален.
Живот без сполука.
Живот безобразен."
Камен Илиев -
Споделям възторжените отзиви, Мисана, и мисля, че си написал поетичен текст именно за пустотата, за глухите коридори на реалността.
И на практика доказваш, че от всичко може да се прави поезия.
Вдъхновение и успехи ти пожелавам! -
Младене, има ли място за мен във влака? Чудесно е, давам ти една 6-чка и и една искрена усмивка. Хубав ден!
-
Настръхнах... Имам усещането, че тази творба може да се чете като всеки път човек открива нови дълбочини в нея... Може би това е майсторската поезия...
-
Мммм..., много силни думи, наистина ни трябва влак..., най-подходящият, най-точният..., - защото в противен случай, ще ни свалят от него...!!!
"Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...," -
Младене, за мен е удоволствие да съм на твоята страница! Най-искрено те поздравявам!
-
Благодаря ти, Ева, за този коментар и за оценяването на текста ми! Ти си се натъжила от текста ми, а аз се разведрих от коментарът ти. Такива са житейските парадокси. Да ти е много хубав този ден, който е и от най-тачените празници!
Мерси, че оцени текста ми Мари Елен! Желая ти здраве и ново вдъхновение! -
Великолепно е! Само какви силни метафори! Истински се натъжих...
-
Ами нали затова съм го написал, Цвети - за да провокира размисъл по темата. Много съм ти благодарен за толкова интересния коментар, а също и че оцени текста ми. Лек и усмихнат ден!
-
Винаги има влак!!! Важното е да се качиш навреме, та дори и в движение!В тунела винаги има изход, но трябва да имаме сетива да го открием!!! Открием ли го, излизаме на светло и вдишваме с широко отворени гърди свободата! Научим ли се да дишаме свобода, започваме да издишваме любов и щастие! Както винаги хубав стих и аз както винаги философствам
Благодаря за удоволствието!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
Много е хубаво Младен.Филосовска творба в която има и емоция и чувства и буязънТолкова си майстор на изказа Браво.!!!!!!!