> Вратата оставих отворена
> да влезеш тихо през нея,
> а прозорецът отдавна затворен е,
> като лодка, самотна на кея.
>
>
>
> С ръцете докосвах небесата
> и промивах с утеха раната скръбна,
> дори не вярвам вече в чудесата,
> откакто завинаги от мене си тръгна.
> ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up