burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
15.06.2016 г., 8:23 ч.  

Бягство 

  Поезия » Друга
595 1 8

Вратата оставих отворена
да влезеш тихо през нея,
а прозорецът отдавна затворен е,
като лодка, самотна на кея.

 

С ръцете докосвах небесата
и промивах с утеха раната скръбна,
дори не вярвам вече в чудесата,
откакто завинаги от мене си тръгна.

 

Рони се облака, опарен от мъка
и капе, полека на земята студена,
а черната мантия виси като кука,
а цената излиза твърде скъпо платена.

 

Скитах по пътища, земи и места
и надежда имах тайна да те зърна,
а думите сипят се като дървесни листа,
мечта ли си имах - да те целуна, прегърна...

 

Питам се вътрешно как ли я караш,
дали провървя ти в живота без мене...
след любовта ни такава как да забравиш,
пожънах в градината последното бреме.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря.
  • Нищо не е ставало насила? И съжалявам. Моят начин на писане е такъв.
  • Тука има нещо, ама все още няма нищо...
    Не насилвай римите. Мислите колкото и да се нижат леко , трудно, ама много трудно се вкарват в стихове. А насила стих не става...
    Пробвай друга форма, малко по-безформено. И недообяснявай изказа си.
  • Благодаря, толкова се радвам се да го чуя.. Стопляш ме.
  • Оттук ти отвръщам на прегръдката, момиченце! Много е хубаво - леко различно от обичайния ти стил, който харесвам все повече и повече, но и в този можеш и ще успееш - зная!
  • Благодаря за думите! Вдъхновяващ ден и на теб, Николай!
  • Браво и от мен!
  • Много силно! Браво, браво, браво!
    Докосна ме много...и ми припомни...

    Отивам да ти чета публикациите, които съм пропуснал
    Хубав и вдъхновяващ ден!
Предложения
: ??:??