Не ще те срещна в зъбери разронени,
не ти отива да си в прашни камъни.
Погледнах ги – дърветата оголени,
но без листа изглеждаха ми сламени.
Дали игра е, за да те потърся
или е края на любов окрадена?
Макар че тичах, мисъл ме разтърси,
навярно молиш да си "изоставена".
Не си играеш, следваш свободата си,
не те разбрах, ала уви така е.
Развей по нови друмища косата си
и някой в пролетта ще те омае.