16.06.2018 г., 17:30 ч.  

Бягство 

  Поезия » Друга
4.3 (3)
432 1 3
Не ще те срещна в зъбери обронени,
не ти отива да си в прах сред камъни.
Погледнах през дърветата оголени,
но без листа приличаха на сламени.
Дали игра е, тебе щом ще търся
или е края на любов окрадена?
Безспирно тичах – мисли ме разтърсват,
навярно искаш ти да си "оставена".
Не е игра, преследваш свободата си,
не те разбрах, ала уви така е.
Развей по нови друмища косата си
и някой в пролетта ще те омае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения

Още произведения »