radi. (Ради Стефанов Р)
282 1628
Aug 25, 2011, 11:12 AM

Бягство 

  Poetry
914 0 16

 

 

Навярно стана време да си тръгвам.

По жарко лято трупам снегове.

Понякога от изгреви се мръква

и моят Бог мълчания кове.

 

Навярно ще ти бъда вечен длъжник.

Прокоба е, а може би – съдба.

Но тъжно ми е. Адски ми е тъжно

и раните превързвам с веселба.

 

Отивам си, но никой  ме не чака.

Така било е винаги и пак.

Изпускам може би нарочно влака,

защото тук изобщо няма влак.

 

Отивам си и си измислям вечност. -

Безумен свят в безумно светъл ден,

че някъде безумно си далече,

макар и на една ръка от мен.

 

Измислям път с пристанища и саги.

Измислям си посоки от тъга.

От себе си бих искал да избягам. –

От себе си. От себе си. Сега!...

 

 

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??