radi. (Ради Стефанов Р)
282 1628
25 авг. 2011 г., 11:12

Бягство 

  Поэзия
915 0 16

 

 

Навярно стана време да си тръгвам.

По жарко лято трупам снегове.

Понякога от изгреви се мръква

и моят Бог мълчания кове.

 

Навярно ще ти бъда вечен длъжник.

Прокоба е, а може би – съдба.

Но тъжно ми е. Адски ми е тъжно

и раните превързвам с веселба.

 

Отивам си, но никой  ме не чака.

Така било е винаги и пак.

Изпускам може би нарочно влака,

защото тук изобщо няма влак.

 

Отивам си и си измислям вечност. -

Безумен свят в безумно светъл ден,

че някъде безумно си далече,

макар и на една ръка от мен.

 

Измислям път с пристанища и саги.

Измислям си посоки от тъга.

От себе си бих искал да избягам. –

От себе си. От себе си. Сега!...

 

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??