От него бягах нощ и ден,

от него бягах месеци, години,

бягах от самата мен,

бягах аз от думите красиви.

Собствените мисли криех във сълзите,

смеех се беззвучно и без глас,

смехът измама беше за очите,

навяваше в сърцето хлад и мраз.

Катерех се сама по планините

и падах мислено оттам,

стоях високо на скалите,

а морето ме приканваше със свян.

От него бягах аз, но не успях,

в сърцето ми остави тъжен спомен,

в живота си го вече не видях,

сърцето ми прободе с нож огромен.

Чудех се къде ли да избягам,

дълбоко нейде дебнеше страхът,

стараех се от себе си да бягам,

но чувах стъпките му аз по своя път.