"Бях"

Dec 14, 2007, 1:49 PM

Poetry » Love

5.0 / 2

693 0 1

Бавно умира светът покрай мен,
а аз живея ден за ден.
Пролет отдавна в мен не е била,
душата самотна скита така.
Исках да раждам живот след живот,
а смърт се нарича моята любов.
Листата са сухи, умира дърво,
а някога с други било е, било.
Преди се наричах щастие неземно,
а сега нещастно животно ранено.
Обичах живота, помагах на всеки,
а сега бродя по незнайни пътеки. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

На брега на Вселената
When pain is the only belief

As you move along your life’s path toward the future you wish to craft, there strikes a paradox perp...
Две ръце

Нощта претисна ме до постелята сърцето ми сякаш спря да бие пред очите ми райска градина препълнена ...
******

I didn't see it coming right after me, i pledged you my soul, pleased to be free. Weren't you saw th...

More works »