Нощта претисна ме до постелята
сърцето ми сякаш спря да бие
пред очите ми райска градина
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота
с протегнати ръце, исках да докосна
образът на чувствата, ликът на човека
изпълнил с нежни думи душата ми.
Цветята приютиха ликът свиден
звездите и пълната луна грееха чутовно.
Озарено сърцето ми светеше като звездица
постелята галеше с любов цялата снага.
Утро, не идвай, не ме ограбвай,
остави при мене сънищата и мечтите на нощта.
Нека остана с ласката на вечерта,
колко е странно да летиш сред звездите
и две ръце да галят, да рисуват любов,
а отворила очи, прегръща ме живота сураов.
Йонка Янкова
© Йонка Янкова All rights reserved.