Бяха много влюбени очи,
всичко искаше да му даде тя,
стигаше – само с усмивка да мълчи,
да се усмихва влюбен той все на пролетта.
Бяха много влюбени очи,
ярки ставаха както са сини,
с липсата на воля така я огорчи,
красивото превърна той в минало.
Явно и той с влюбени очи
беше ала в хубави усмивки,
красота обичаха и им личи,
тя не искаше с това да свиква. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up