Зимата е нежна, бяла, чиста...
снежинки леки раждат се в нощта.
Внимателно в прегръдка тя притиска
сълзите бистри на дъжда.
От мъката на облака дъждовен
с търпение рисува красота.
А вятъра, с крилете си виновен,
в обятия загръща любовта.
Целува нежно зимата земята,
завива я със своя бял кожух.
Развързва и развява си косата...
а от нея сипе се и сипе снежен пух. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up