terita (Теодора Атанасова)
294 525
27.01.2021 г., 9:32 ч.

Бяла красота 

  Поезия » Пейзажна
407 1 5

Зимата е нежна, бяла, чиста...
снежинки леки раждат се в нощта.
Внимателно в прегръдка тя притиска
сълзите бистри на дъжда.

От мъката на облака дъждовен
с търпение  рисува красота.
А вятъра, с крилете си виновен,
в обятия загръща любовта.

Целува нежно зимата земята,
завива я със своя бял кожух.
Развързва и развява си косата...
а от нея сипе се и сипе снежен пух.

Сгушена в дебела пелена
земята спи и леко се усмихва.
Над нея звездна тъмнина
уморено бди и бавничко притихва.

А утрото, когато се разбуди,
от възторг ще ахне в чистота.
Невярващо, отново ще се чуди...
Как любовта създава красота!!!

25.12.2020г.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??