Feb 1, 2011, 4:04 PM

Бяла надежда 

  Poetry
1017 0 2

 

Сипе се надежда…

погледни през прозореца.

Остави работата за миг…

един-единствен миг –

за да видиш

как слиза надеждата.

Ала единствено те я виждат -

малките деца, не знаещи нищо…

за опасния свят!

Свят, изпълнен с щастие, любов и мъка.

Снегът се сипе, а децата се веселят…!

И отварят устички, с надеждата

да запазят това чудо…

вътре в себе си!

 

© Донка Красимирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??