1 февр. 2011 г., 16:04

Бяла надежда 

  Поэзия
1122 0 2
Сипе се надежда…
погледни през прозореца.
Остави работата за миг…
един-единствен миг –
за да видиш
как слиза надеждата.
Ала единствено те я виждат -
малките деца, не знаещи нищо…
за опасния свят!
Свят, изпълнен с щастие, любов и мъка.
Снегът се сипе, а децата се веселят…!
И отварят устички, с надеждата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Красимирова Все права защищены

Предложения
: ??:??