Oct 27, 2009, 12:07 AM

Бяла смърт 

  Poetry » Love
671 0 6



По тротоарите от сиво многодумие,
разхожда се безлика самотата.
Градът е каменна скала, изгубена
в замръзнал от тревоги леден кратер.

В прегръдката на прозаични нощи,
сънят измисли морска раковина,
но без принцеси, принцове и прочее,
а край студените вълни на зимата.

И бризът се превърна в бурен вятър.
Зарови ми илюзиите в пясъка.
А спомените от изминалото лято,
се криеха в самотен птичи крясък.

В незнаен плаж, на дюните горещи,
сънува ме безгрижна топлината.
И може би изгаря тя от грешност...

Приспивно свири ледена соната.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??