27 окт. 2009 г., 00:07

Бяла смърт 

  Поэзия » Любовная
680 0 6



По тротоарите от сиво многодумие,
разхожда се безлика самотата.
Градът е каменна скала, изгубена
в замръзнал от тревоги леден кратер.

В прегръдката на прозаични нощи,
сънят измисли морска раковина,
но без принцеси, принцове и прочее,
а край студените вълни на зимата.

И бризът се превърна в бурен вятър.
Зарови ми илюзиите в пясъка.
А спомените от изминалото лято,
се криеха в самотен птичи крясък.

В незнаен плаж, на дюните горещи,
сънува ме безгрижна топлината.
И може би изгаря тя от грешност...

Приспивно свири ледена соната.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??