Mar 17, 2016, 5:47 PM
Бяла тишина
Набъбват дряновите пъпки
и дрянът се събужда за живот.
Под него- на сърните стъпки,
в снега се губят, като капки пот.
Под снега кокиче бяло
цвета си слива с този пресен сняг.
И сняг за първи път видяло,
зайчето си пробва своя бяг.
И някъде се чува гарван
във тази бяла, бяла тишина.
Студът пък със бастуна барван
прехвърля бавно бяла планина.
И този студ на юг нахлува
и бърше с бяла кърпа своя нос.
В небето слънце- пролет плува
и зимата поставя под въпрос.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Приятели, че харесахте написаното! Винаги сте добре дошли в моята страничка! Желая ви хубав петъчен ден.
-
Великолепно стихотворение, Никола! Отново художникът в теб говори. Заглавието ми припомни знаменитата песен на Щурците с вокал Георги Минчев, а това ми преля допълнителна емоция. Стих от 5-звездното небе, зо който те поздравявам.
П.П. Има и алтернативен вариант: "зайчето изпробва своя бяг." -
Харесах!
-
Хубав пролетен стих! Поздравления, Колич!
-
И от мен, поздрав пролетен, Никола!
-
Красива бяла приказка си написал, Колич!
Пролетно да ти е! -
Пролетно, зареждащо с надежда!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
