17 мар. 2016 г., 17:47
Бяла тишина
Набъбват дряновите пъпки
и дрянът се събужда за живот.
Под него- на сърните стъпки,
в снега се губят, като капки пот.
Под снега кокиче бяло
цвета си слива с този пресен сняг.
И сняг за първи път видяло,
зайчето си пробва своя бяг.
И някъде се чува гарван
във тази бяла, бяла тишина.
Студът пък със бастуна барван
прехвърля бавно бяла планина.
И този студ на юг нахлува
и бърше с бяла кърпа своя нос.
В небето слънце- пролет плува
и зимата поставя под въпрос.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Приятели, че харесахте написаното! Винаги сте добре дошли в моята страничка! Желая ви хубав петъчен ден.
-
Великолепно стихотворение, Никола! Отново художникът в теб говори. Заглавието ми припомни знаменитата песен на Щурците с вокал Георги Минчев, а това ми преля допълнителна емоция. Стих от 5-звездното небе, зо който те поздравявам.
П.П. Има и алтернативен вариант: "зайчето изпробва своя бяг." -
Харесах!
-
Хубав пролетен стих! Поздравления, Колич!
-
И от мен, поздрав пролетен, Никола!
-
Красива бяла приказка си написал, Колич!
Пролетно да ти е! -
Пролетно, зареждащо с надежда!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
