Пожелах си гнездо – и подирих наоколо слама,
стиска лепкава кал и забравена в стомни вода.
Търсех миг - за подслон. И надеждица – капчици само...
Газех в гъстото блато сред воя на жаби стада.
Сплитах снопи камъш и не знаех ни ден ли е, нощ ли...
Нито изгреви срещах, ни залези тихичко брах.
Дирех стрехица зàветна, люлка в тополови стволи.
... И се стрелнах стремглаво нагоре с бърз лястович мах.
Сбирах слама и кал - от неказани в храмове думи.
И градих, и лепих - всяка нощ, всеки ден... Дълго - вик.
Пожелах си гнездо. И го сторих - за свисък куршумен.
Пожелах си подслон. И го свих. За секунда от миг. ...