dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
31.03.2010 г., 9:02 ч.

Бялата лястовица 

  Поезия » Друга
1604 0 28

                    

                                                         

Пожелах си гнездо – и подирих наоколо слама,

стиска лепкава кал и забравена в стомни вода.

Търсех миг - за подслон. И надеждица – капчици само...

Газех в гъстото блато сред воя на жаби стада.

 

Сплитах снопи камъш и не знаех ни ден ли е, нощ ли...

Нито изгреви срещах, ни залези тихичко брах.

Дирех стрехица зàветна, люлка в тополови стволи.

... И се стрелнах стремглаво нагоре с бърз лястович мах.

 

Сбирах слама и кал - от неказани в храмове думи.

И градих, и лепих - всяка нощ, всеки ден... Дълго - вик.

Пожелах си гнездо. И го сторих - за свисък куршумен.

Пожелах си подслон. И го свих. За секунда от миг.

 

И когато нагоре, към този храм – зàветен, лепкав,

някой поглед провре между снопите кал и камъш

да съзре лястовичка. И в нея - душата ми трескава,

побеляла до детска надежда. Тъй – отведнъж.

 

И тогава, щом види я – сгушена, свята и... бяла,

да протегне ръка, а когато стремглаво тя литне,

да си спомни за вярата, скришом, напук оцеляла

и смирено пророни: „Сполай ти!”. Наместо молитва.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??