По дългите прашни алеи
на мрачния шеметен град
вървели два гълъба бели,
вървели и още вървят...
Песен за себе си пели,
за обич по време на хлад,
така да се стоплят успели
в сърдито-студения свят.
Сетне мъглите превзели
пътя, по който вървят,
не щеш ли два гълъба бели
станали сиви на цвят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up