По дългите прашни алеи
на мрачния шеметен град
вървели два гълъба бели,
вървели и още вървят...
Песен за себе си пели,
за обич по време на хлад,
така да се стоплят успели
в сърдито-студения свят.
Сетне мъглите превзели
пътя, по който вървят,
не щеш ли два гълъба бели
станали сиви на цвят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse