Чисто бяла роза,
радост
и погледът спира се в листата свежи.
Не потрепва нищо!
И дъхът замира!
Капки кръв капят от розата.
Окървавена роза и любов до сетен дъх!
Дланите свити в юмрук и от болка
душата плаче за погубената младост.
Един жест и вярата в бъдещето е разцъфнала.
Отрицание и сила,
преследване на мисълта ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up